Беше с мен доста често. Излизахме на разходки в призрачния град, скитахме в празни гари или просто брояхме падащите листа от дъба в задния двор. Лицето й винаги беше мрачно и неясно. Аз нямах други приятели. Компанията й не  беше весела...

Той живееше сам, недалече от хората,
чуваше  весел смях през нощта.
Той не чувстваше на града- умората,

Глава навела, в дъжда сама стои,
някой, кибрит в краката й метна.
Дали са капки, или блестят сълзи?

 Ах, как искам да те изтрия, 
от ляво за миг да те няма, поне,
от чашата с мъка не искам да пия,

 
 
    Виждали ли сте как през пролетта нежните пъпки на дърветата се разпукват и се превръщат в прекрасен цвят? Чували ли сте някога радостното писукане на малко лястовиче, когато майка му се завръща в гнездото? Забелязали ли сте как...

 
Cтъпвaм нecигyрно по нeрaвнa зeмя.
Нa хорa рaздaвaм,

Две сенки се гонят нощ и ден
и уморени в мрака вплитат ръце.
Те дишат, живеят вътре в мен,

По улицата тъмна, само моято сянка личи.
Пръчки крехки под краката ми се чупят,
душата в спокойствие мълчи. 

Гримът,
очите тъжни,
усмивка нарисувана,

Когато искаш да бъдеш разбран ,но няма кой да те разбере.Когато градиш стени ,не за да отблъснеш ,а за да видиш на кой му пука достатъчно ,че да ги разбие .Когато не искаш никой ,а всъщност копнееш за някой!Когато казваш,че си добре,а от...

Здравей  мамо,
    Трудно се почва такова писмо. Аз отдавна търся думите, но те сякаш не искат да бъдат намерени. Исках да ти споделя нещо. На прага съм вече. Да, точно така на прага. Живота е там и го виждам добре, но малко ме е стра...

Мое момиче,
               Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до таз...