Беше с мен доста често. Излизахме на разходки в призрачния град, скитахме в празни гари или просто брояхме падащите листа от дъба в задния двор. Лицето й винаги беше мрачно и неясно. Аз нямах други приятели. Компанията й не беше весела...

Той живееше сам, недалече от хората,
чуваше весел смях през нощта.
Той не чувстваше на града- умората,

Глава навела, в дъжда сама стои,
някой, кибрит в краката й метна.
Дали са капки, или блестят сълзи?

Ах, как искам да те изтрия,
от ляво за миг да те няма, поне,
от чашата с мъка не искам да пия,

Виждали ли сте как през пролетта нежните пъпки на дърветата се разпукват и се превръщат в прекрасен цвят? Чували ли сте някога радостното писукане на малко лястовиче, когато майка му се завръща в гнездото? Забелязали ли сте как в м...